Alfa romeo

Регистрация
Марка автомобили започва с op...? /изпишете цялата дума/:
С регистрацията си се съгласявам с условията за ползване на Tuning.bg!
Регистирай се с съществуващ акаунт
Логин
Забравена парола?
Забравена парола
Въведете е-майла с които сте се ригистрирали.
  • Общо инфо
  • Преди 1980
  • Между '80 и '90
  • Между '90 и '00
  • В наши дни
    • Алфа Ромео стартира през 1910 г. като Anonima Lombarda Fabbrica Automobili, произхождаща от компанията Societa Italiana Automobili Daracq, филиал на френска автомобилна компания. Първите коли са били най-вероятно базирани върху основата на френските, но скоро A.L.F.A. прави свои собствени, конструирани от Джузепе Мероси. Производството продължава с три основни модела използващи двигатели с обем 2 413 см3 (15 конски сили, 20 км/час), 4 084 см3 (20 к.с., 30 км/час) и 6 082 см3 (40 к.с., 60 км/час), но тъй като финансовата ситуация не е била много добра, през 1915 г. концернът се откупува от Никола Ромео. Производството на колите спира по време на Първата световна война, заместено от по-необходими продукти, но през 1918 г. започва отново с вече подобрените модели от преди войната, под името ALFA ROMEO.

    • Развитието на автомобилната индустрия в Италия закъснява. В края на XIX и началото на XX век страната е заета с вътрешни и външни политически проблеми - убийството на приемника на Емануел, войната с Етиопия и Турция... Няма условия за развитие на национална промишленост и Италия е лакома хапка за чуждестранни фирми.

      В такива условия се заражда италианската автомобилна индустрия. Затова в много отношения тя е задължена на френските производители и на първо място на De-Dion Bouton, основана през 1883 г. Две години по-късно тази фирма пуска своя знаменит двигател с 2000 оборота в минута, използван в първите прототипи на много производители.

      През 1899 г. Едуардо Биянчи основава компания за пускане на автомобили, снабдени с този мотор. Един от инженерите във фирмата е Джузепе Мерози. В същата година Чезаре Изота и Винченцо Фраскини организират фирма за внос на Renault и Mors. Първите произведени от тях коли Isotta-Fraschini са добре замаскирани Renault.

      В тези условия през 1910 г. група милански предприемачи придобиват фабрика в покрайнините на Милано - в местността Ил Портело, занимаваща се с изготвяне на четирицилиндрови автомобили таксита Darraq. Тя се нарича Anonoma Lombarda Fabrica Automobili или A.L.F.A. Президент на новата компания става Уго Стела.

      Емблемата на предприятието заимства гербовия щит на Милано. В лявата му част се намира червен кръст на бял фон, напомнящ за подвизите на Миланезе Джовани де Ро в годините на Първия кръстоносен поход през XI век - Миланезе е един от първите прикрепили своя щит на стените на Йерусалим. В дясната половина се намира гербът на Отоне Висконти, основателят на семейство Висконти в Милано. Той заимства този герб от един предател, когото убива по време на Първия кръстоносен поход. Неговият щит украсява змия, поглъщаща човек. Отоне използва този образ в семейния герб, който по-късно е приет от Милано като герб на града. Той символизира победата над враговете.

      Производството на Darraq се оказва търговски неизгодно и във фирмата канят Джузепе Мерози, който по това време е един от водещите автомобилни специалисти. Той прави първия си автомобил за A.L.F.A. през 1910 г. Това е 24 HP с четирилитров четиритактов двигател с магнето запалване и карбуратор с възходящ поток на въздуха.

      Но започването на Първата световна война прекратява производството. От 1916 г. управлението на фабриката преминава в ръцете на Николо Ромео - успяващ промишленик и финансист. От тогава фирмата става Alfa Romeo.

      Ромео не е голям ентусиаст в автомобилостроенето и неговата помощ е главно финансова. Така или иначе след Първата световна война производството се възобновява благодарение на него.

      През 1921 г. се спират довоенните модели 20-30 и 15-20. Представя се новият модел G 1, а след него и G 2. Това e опит на Alfa да пробие във високия клас автомобили, където по това време господстват Deusenberg, Packart, Pierce Arrow. Тези коли не постигат голям успех заради високата си цена.

      Най-известните модели на конструктора Мерози, който идва в Alfa от Биянчи, стават колите от серията RL. Той въвежда в марката двойния разпределителен вал и двойката свещи twin spark. Собственици на RLSS са махараджи, както и Мусолини, което дава представа за комфорта и лукса на модела. Автомобили от тази серия заемат и първите места в състезанията на пистата Targa Florio. Когато карат обаче Мерози да направи успешен модел за Гран При, той просто усъвършенства стари довоенни коли. Появява се остра нужда от нов конструктор.

      На работа е привлечен унгарецът Виторио Джано. Негова е заслугата изпитаните технологии в състезателните автомобили да се вграждат в серийните. Скоро моделът му Р2 доминира по пистите. През 1925 г. той донася първата световна титла за марката. Тогава се появява лавровият венец на емблемата на автомобилите Alfa. Залага се новата концепция в двигателите - неголеми размери, лекосплавни конструкции, висока надеждност, полусферична камера на изгаряне, централно разположени свещи, два реда горноразположени клапани и два разпределителни вала.

      Стига се до базовия модел 6 С 1500, показан на Миланския автосалон през 1925 г., който има двигател от 1,5 литра и мощност 44 к.с. Версията с два вала е от 54 к.с., а тази с компресор - от 76 к.с. През 1929 г. се вдига обемът на моторите и мощността достига 46, 55 и 85 к.с. През 1931 г., за да подкрепи първенството на марката, Джано конструира 8-цилиндровия автомобил 8 С 2300, двигателят на който е от 142 к.с. Модел на негова основа по-късно 4 пъти печели рали Льо Ман.

      Кризата на 20-те години се отразява и на Alfa Romeo. По някое време тя се изправя пред банкрут и през 1933 г. е национализирана. Под ръководството на Уго Хобато започва производство на авиационни двигатели, тежки камиони и друго военно оборудване. По-късно се стига и до абсурдно производство - поставяне на два двигателя на кола, по което започват да се увличат и много други фирми.

      Появилите се през 1936 г. нови "мерцедеси" и "ауто юниони" внезапно слагат край на господството на Alfa Romeo в състезанията. Дотогава марката печели ралитата "Льо Ман" от 1931 до 1934 г., "Тарга Флорио" - от 1931 до 1935 г. и "Миле Миля" през 1931-1934, 1936 и 1937 г. Тацио Нуволари с РЗ побеждава в Гран При на Германия. На мястото на Джано са взети няколко нови конструктора. Това са Джоакино Коломбо - в последствие прави двигатели за Ferrari, испанецът Уилфредо Рикард - през 1950 г. конструира Pegaso и създава състезателните коли на Alfa Romeo, и Бруно Тревизан - взема под контрол производството на автомобили.

      Италианската марка не се дава без бой при състезанията на немците. През 1937 г. виждат бял свят спортната версия на автомобила 8 С 2900 с мотор Tipo В и шасито Tipo С. Именно тогава, след провала на колата в Гран При на Италия, е уволнен Джано. Започват разработки на Alfa в областта на аеродинамиката с каросерията Tipo 308 Aerodynamica. Коломбо създава моторите Tipo 312 V 12 и Tipo 316 V 16 на базата на разработки във Ferrari.

      През 1939 г. е създаден спортният автомобил Tipo 412 на шасито 8 С 2900 В с двигателя на Джано версия 12 С 1937. Правят се и други коли, но те са само прототипи, които не могат да се конкурират с немските. Мусолини е разочарован, че не може да отговори на предизвикателството на Mercedes и Auto Union в Гран При.

      Тогава Alfa Romeo създава за своите състезателни коли отделението Alfa Corse под шефството на Енцо Ферари, който го ръководи една година. През 1929 г. той напуска и създава собствена фирма за продажба на Alfa Romeo и подготовката им за състезания. В кариерата си израства от обикновен състезател до шеф на там. Основава Auto Avia Costruzioni и през 1939 г. окончателно скъсва с Alfa Romeo.

      Alfa Romeo се обръща към подготовката на по-малки спортни коли, надявайки се, че германците не обръщат голямо внимание на този клас, но очакванията не се оправдават. Затова до началото на Втората световна война Alfa Romeo има само скромни постижения в спорта.

      Новата война спира пак производството. Съюзниците бомбардират заводите в Портело през 1942 г., а през 1944 г. ги сриват до основи.

      Тогава Уилфредо Рикарт приема на работа авиационния инженер Орацио Пулия и Джузепе Басо, които по-късно създават легендарните модели 1900 и Giulietta. Президентът на фирмата Хобато е разстрелян от партизаните заради сътрудничество с окупаторите през 1945 г. Него-вото място се заема от Паскуале Гало.

      През 1946 г. в Гран При на нациите в Женева две "алфи", пилотирани от Фарина и Вимиле, заемат първите места. А през 1950 и 1951 г. Фарина и Фанджо печелят Световния шампионат с коли, направени преди войната.

      Компанията започва производството и на автомобили за широката публика, запазвайки спортния им темперамент. Всички произведени Alfa Romeo тогава са годни за ралита и състезания. Не случайно дори моделите 1900 и Giulia, със своите "салони" с четири врати, са наричани "истински състезателни".

      През 1947 г. компанията се завръща към производството на своя grand-tourer 6 С 2500, който е представен за пръв път през 1939 г. Автомобилът е много скъп и е само за ентусиасти. За пет години са продадени 1451 екземпляра. Двигателят с обем 2443 куб. см има мощност 90-110 к.с. при 4800 оборота в минута.

      Компанията променя посоката през 1949 г. под управлението на Орацио Сата. Направен е малък автомобил с "монокок" (каросерия, за която се крепят колелата, окачването шасито и двигателят - терминът е заимстван от авиационното производство). Той е евтин за производство. Четирицилиндровият мотор, на място на шестцилиндровия до този момент, има два разпределителни вала и не е предназначен за състезания. Известен е като моделът 1900 заради обема на двигателния си агрегат. Представен е за пръв път на автомобилния салон в Париж през есента на 1949 г. От него са продадени 19 328 екземпляра. Има четирицилиндров двигател с обем 1884 куб. см и мощност 80 к.с. при 4800 оборота в минута. Той е с два горни разпределителни вала и двоен карбуратор. През 1957-1969 г. се произвежда моделът 2000 с двигател с мощност 108 к.с. при по-високите 5800 оборота в минута. Предавките са пет и се сменят от лост на волана.

      Въпреки това производството на състезателни коли не се спира. Моделът 1900 е последван от Giulietta и Giulia с кубатура съответно 1300 и 1600 куб. см. Специалистите на компании като Zagato и Bertone усъвършенстват тези модели във версии съответно SZ и TZ, които са продавани в ограничена серия от Zagato. Giulietta има версия Spyder. по дизайна на Pininfarina. По това време в другите държави няма много евтини коли и Giulietta придобива популярност наред с VW Beetle. Под капака си има 53 к.с., които достига при 5200 оборота в минута. Арматурният панел на автомобила е с линеен спидометър - много модерен за времето си. Като опция се предлагат отделни седалки отпред, вместо обща пейка. На основата на спортната версия, разработена от Bertone през 1955 г., има и салонна, превозваща шестима пътници. Моделът Giulia се произвежда в периода 1962-1978 г. и от него са направени близо половин милион бройки. Версията Super има мотор от 1570 куб. см и мощност 100 к.с., които и позволяват да достигне с лекота 175 км в час. Тези автомобили вече са годни и за състезания.

      През 1950 и 1951 г. Alfa Romeo е световен шампион при конструкторите с Alfetta Formula One Car. Придобилото популярност име е поставено по-късно на модела, произвеждан от 1972 до 1975 г. Това е салонна версия със 122 "коня" под капака и дискови спирачки на диференциала. Серията 2600 е представена през 1960 г. Тя включва "купе 2+2" (формула на каросерията, при която местата са за двама възрастни и две деца) и "кабриолет" (открит автомобил със свалящ се покрив).

      След основополагащите модели 1900. RL на Мерози и 6 С 1500 на Джано от периода 1926-1927 г. през 1954 г. се пуска Giulietta. Автомобилът има грандиозен успех. 1,3-лит-ровият мотор с алуминиева глава, двата разпределителни вала и целометалическата каросерия са отличителните белези на този модел. Той е достъпен за голяма аудитория. Трансмисията е еталон за производителите цяло десетилетие. Появяват се и версиите "купе" (формула на каросерията със скосен отзад покрив и две врати - може да бъде и четириместна) и "спайдер".

      През 1961 г. в автомобила се внасят изменения - увеличава се кубатурата, има петстепенна скоростна кутия. Появява се малкият "седан" (формула на каросерията, при която има отделения за двигателя, пътническото купе и за багажа или както се нарича още - триобемна) Giulia TI. Прави се тест в аеродинамичен тунел. Автомобилът вдига 185 км в час. През 1963 г. с двигателя на модела екипират Giulietta Sprint Speciale и поставят двойни карбуратори Weber DCOE. Влиза в експлоатация новият производствен център в град Арези, защото този в Портело не може да насмогне с продукцията.

      От 1965 г. моторът на Giulia Veloce поставят на седана Giulia Super и купето GTA по дизайн на Бертоне.

      През 1967 г. се появява Giulia с двигател с увеличена кубатура на 1799 куб. см.

      През 1972 г. Tipo 33 донася на Alfa 2-ро място в Световния шампионат и става забележима сила във Формула 3. Три години по-късно 33 ТТ 12 господства при спортните автомобили. През 1972 г. шефът на компанията Лураджи напуска фирмата и настъпва междуцарствие с много конфликти с профсъюзите и стачки. Появява се новият модел Alfetta с дискови спирачки на четирите колела. Интересен е блокът на двигателя със скоростната кутия. Но колата не е успешна и се отличава с по-ниско качество на изработката. Излиза "купето фастбек" (формула на каросерията, при което отзад има наклонен капак, включващ стъклото и капака на багажника) Alfetta GT по дизайн на Джуджаро.

      Първият Alfasud е представен през 1971 г. и е пионерът на марката с предни задвижващи колела. Предлага се избор от двигатели с обеми 1186, 1286, 1350 и 1490 куб. см. Мощността е от 63 до 95 к.с. От автомобила са продадени над един милион бройки. Механиката и конструкцията са на Рудолф Хрускади, а дизайнът - на Джорджето Джуджаро. Успешната фирмена политика води до откриване на нов завод за производството на модела в южна Италия. Краят на 70-те години е тежък за фирмата. Първоначално се явяват проблеми с работниците, които се преодоляват бързо. От 1973 г. Alfa Romeo е част от империята на FIAT, a работниците във фабриката в Арези, до Милано, са и до ден днешен горди, че работят за такава марка.

    • 1980-1990 година Alfa Romeo не успява повече да следва процеса на растеж, който видя с Лураги. Дори и joint venture с японския автомобилен производител Nissan (ARNA: Alfa Romeo Nissan Automobili) за производството на един нов масов автомобил, не дава очакваните резултати и през 1986 г. Finmeccanica я продава на FIAT Group, който я събира заедно с Lancia в едно ново прегрупиране, наречено "Alfa Lancia S.p.A.", което започва дейност през 1989 г. ArnaAlfa Romeo Arna е разработена в съюз с Nissan. Тази кола се е произвеждала само две години (от 1984 до 1986 г.) и не е постигнала особена слава.

    • 1990-2000 година Това е десетилетието на възраждането и големите промени. Alfa Romeo най-после побеждава кафяво-червената чума: ръждата! Качеството става все по добро и значителна част от старите проблеми са останали в миналото. Обаче и лошите новини за заклетите Алфисти не са малко. Традиционното задно предаване е забравено, спира се производството на Boxer моторите, новите редови мотори са с блок от ФИАТ, но се запазва T.S технологията, платформите и окачването на първите представители също са от ФИАТ. Запазват се единствено V6 Арезе моторите. През втората половина на десетилетието има и много нововъедения, като революционната система common rail при дизелите, роботизираната скоростна кутия Selespeed, и въвеждането на истинско "Алфа" окачване с двойни носачи. Spider 63-93Alfa Romeo Spider е моделът с най-дълъг живот на производство от моделния ред на италианската марка и се е произвеждал от 1963 до 1993 г

      Страст Лансирането на Alfa 156 (септември 1997) представлява ключов момент в лансирането и репозиционирането на марката Alfa Romeo на европейско равнище. Alfa 156 е Автомобил на годината 1998. На 27 ноември 1997 56 журналисти от 21 европейски страни избират Alfa 156 за Кола на годината 1998. Най-престижната награда на международната автомобилна преса. Това е първата Alfa Romeo, която побеждава престижната титла. Alfa 156 е напълно оригинална кола. Линията и е силна и мускулеста, стъпила решително на пътя. Специални материали, като магнезий и алуминиеви джанти, мощни двигатели и показатели, еволюционно окачване, изключителна активна и пасивна сигурност. Alfa 156 е плод на иновативен проект, здрав и надежден, при който поведението и сигурността са плод на нови технологични решения

      156 Седан от ново поколение — Alfa Romeo 156. Който скоро го обявили за един от най-красивите автомобили в света и при официалните дилъри се втурнали тълпи от любителите на красотата. През 1998 г. излиза и новият спортен флагман Алфа 166. Модела 166 замества 164 в светлината на новите технологии, които са по-еволюционни от очакванията на потребителите. Агресивният, но сдържан стил, се ражда в Centro Stile в Арезе. Наподобяването на 156 е очевидно при някои детайли: устрема на страничната част и хоризонталното решение за задните фарове. Важни са нововъведенията по отношение на механиката, с предно окачване "dual high wishbone" и задно многораменно е постигната невероятен комфорт и стабилност на автомобила. С двигатели 2.4 JTD, 2,0 Turbo и 3.0 V6 24v стандартно с 6-степенна скоростна кутия. Двигателите с 6 цилиндъра се предлагат и с една автоматична скоростна кутия с електронен контрол, наречена Sportronic, която функционира и като секвенциална. Изключително богато оборудване, което включва 5 инчов цветен дисплей, който визуализира контрола на климатика, трип компютъра, аудио системата, мобилния телефон и навигационната система. Модела 166 се произвежда в завода в Ривалта. Двигателите се доставят от Арезе и Пратола Сера. Alfa Romeo 166 е най-екстравагантния седан от бизнес-класата. При това 166 спомага също и за повишаване на адреналина на собствениците си.

      През 2000-та година компанията навършва 90 години и на Международния Автомобилен Салон в Торино е представена завладяващата Алфа 147. Това е красив и дързък автомобил, с показатели, сигурност, оборудване и комфорт, характерни за модели, отговарящи на значително по-високи категории. За тези, които търсят компактен и спортен автомобил, предлагаща същото удоволствие от шофирането, които са предопределили успеха на последното поколение модели на марката. При 147 стилистичните идеи имат много елементи типични за по-старите модели на Alfa Romeo. Знаци, около които се преплитат много характерни черти на традицията: като V-образната форма на капака, който изчезва надолу от фаровете, наподобявайки красивата 6C 2500 Villa d'Este от 1949 и триптиха, заменен с два отделни отвода за въздух и от щита. Четирите двигателя и механиката са адекватни на спортната индивидуалност на автомобила. Alfa 147 е с новото предно многораменно окачване както при 156 и задно независимо окачване тип McPherson с странични рамене и стабилизираща щанга, което подчертава стабилността на колата, изпреварвайки в завой накланянето на осите, за да се получи максимално добро поведение на пътя. Същата година е лансирана и комби версията Alfa 156 Sportwagon.


      Alfa Romeo 147 се смята не случайно за най-спортния модел от голф-класата. Отличната динамика и външен вид предизвикват разговори за качеството на марката Alfa Romeo. Това дава основание за титлата “Автомобил на годината-2001 г.” През септември 2001 г. на автосалона във Франкфурт са представени два бисера - Alfa Romeo 156 GTA и Sportwagon GTA, продължаващи традицията на легендарния Giulia Sprint GTA, макар и да не са олекотени. Малко по късно през 2002 година излиза и Alfa Romeo 147 GTA. Мускулестите и дълбоки форми на купето с агресивна линия предават цялата дързост на един расов спортен автомобил, запазвайки в същото време характера на базовите версии. Великолепните характеристики, предлагани от един автомобил с мощност от 250 к.с., поведение на пътя и усилената спирачна система увеличават удоволствието от шофирането при голяма степен на сигурност. През 2003 г. на автосалона в Болония дебютира Alfa Romeo GT, чиято каросерия е разработена в сътрудничество с ателието Bertone. В резултат се е получил автомобил, който въплъщава най-добрите спортни традиции на компанията. Същата година е направен фейслифт на 166, GTV-Spider и на 156, която става още по агресивна.

      Успехите на Alfa 147 8 ноември 2000: Alfa 147 печели “златен волан”, най-престижната награда за Германия в категорията на компактните автомобили. Състезанието, организирано от списанието "Bild am Sonntag", се организира вече от 25 години. През 1995 наградата е спечелена от Alfa Romeo GTV. Alfa 147 е кола на 2001 година. Наградата е присъдена от международно жури, съставено от 56 специализирани журналиста от 21 европейски страни. Alfa Romeo навършва 90 години. 2000: Alfa Romeo празнува 90 години история със серия от въодушевяващи мероприятия. Започват с изложбата Cuore Sportivo. Премиерата Необходимата Красота е в Дъблин, след което се премества във Варшава и Виена. В Маратона Лондон-Сидни 2000 за историческите автомобили, произведени преди 1970 година La Scuderia del Portello участва с една Giulia Ti Super от 1967. Състезанието, дълго 18 хиляди километри, започва в Лондон и завършва в Сидни, Австралия. XXI-то Международно Рали на Историческите Автомобили Alfa Romeo, организирано от RIAR - Сицилия и Targa Florio, с един парад от 50 Alfa Romeo, произведени до 1965., през градовете на Сицилия.

    • Оживява мита за GTA. През септември 2001 са представени на Салона във Франкфурт два автомобила с изключителни характеристики: Alfa 156 GTA и Sportwagon GTA. Стилистично е било решено да не се променя напълно линията на базовите седан и комби версия, а да се засили спортния вид на модела. Истинска иновация има от техническа страна: новите GTA имат двигател с обем 3,2 литра и мощност от 250 к.с. при 6400 оборота/минута с максимален въртящ момент от 300Nm при 5000 оборота/минута. Alfa 156 GTA и Sportwagon GTA са пуснати в производство през февруари 2002. Мита за спортния дух оживява и се развива.

      Януари, 2003. Красотата не е достатъчна. “Красотата не е достатъчна” е основата на новата комуникационна стратегия на Alfa Romeo, която олицетворява спортната същност, освен формата. Alfa Romeo е синоним на стил и елегантност, но също и преди всичко на технология и удоволствие от шофирането.

      Март 2003, Autodelta след 40 години. На 5 март 1963 се ражда Auto-Delta, с цел да въведе в състезание автомобилите Alfa Romeo в световните шампионати. В тези години, с Giulia TZ, Alfa Romeo във всички специалности на спортния автомобилизъм. След четиридесет години Autodelta разкрива отново своята роля с побеждаващия отбор в Европейски шампионат Turismo, с автомобили Alfa 156 GTA, побеждавайки на 21 октомври 2003, с Габриеле Таркуини Титлата при Пилотите FIA ETCC 2003.

      Приятните изненади за феновете на марката стават все повече. През 2008г излиза моделът Alfa MiTo. Самото име МиТо идва от съчетанието на двата града оформили историята на Алфа Ромео, а именно Милано и Торино. Дизайнът на най-малката Алфа е "откраднат" от 8С Competizione и с невероятните технически решения спечелва много симпатизанти. MiTo въплъщава всички ценности на “Алфа” във възможно най-малките габарити, обем и тегло. Доказателство за това са системата за управление D.N.A., системата за окачване с предни и задни регулируеми амортисьори, електронно контролираният Q2 диференциал, системата DST за стабилност на пътя. Уникалната за сегмента иновация наречена D.N.A. променя настройките на двигателя, спирачната система, окачването и скоростната кутия. За тази цел водачът може да избере ръчно един от трите типа пътно поведение: спортно шофиране (Dynamic), градско (Normal) и максимална сигурност при лоши атмосферни условия (All weather). При спортен режим например автомобилът става по-динамичен, окачването и воланът се “втвърдяват”, изменя се и звукът на мотора, слушането на който е радост за всеки Алфист.

      Официален вносител на Alfa Romeo за България е "Милано Моторс".