Автомобилни новини

Нека не се лъжем, Q60 е наистина елегантен автомобил, особено в синьо както виждате нашата тестова кола. 

Много от вас няма да са запознати с предшественика на Q60, а именно G купетата от около преди десет години, които се продаваха главно и най-добре в Русия и Щатите.

Te бяха тежки, тромави и с пластмасови интериори. За да бъде едно персонално купе конкурентно  на Европейския пазар, промените трябва да са много.

Всички те са видни в Q60. Нека да започнем с най-впечатляващият елемент на колата - двигателят. 

Под капака се намира 3 литров twin turbo агрегат развиващ 405к.с. и 474Nm. Блокът е сходен с този, който се намира в GT-R, и ако трябва да сме честни се усеща. 

Според Infiniti, ускорението от 0-100км/ч става за 4.6 секунди а максималната скорост е ограничена до 250км/ч.

Ако трябва да се придържаме към журналистически жаргон, двигателят се разгръща плавно и равномерно. Оборотите се покачват сравнително бавно, но ускорението остава задоволяващо.

За щастие, Японците са решили да се доверят на старата школа, като са използвали стандартна седем степенна автоматична кутия.

В нормален режим тя превключва плавно, но не изнервя с излишно замисляне. При преминаване на Sport+, всяка смяна раздрусва колата агресивно. Дори тогава обаче, автоматичният спортен режим работи страхотно без да взима неадекватни решения.

Перцата зад волана са добре дошли. Изискват известно свикване, понеже от време на време се усеща забавяне между дърпане на перцето и реакция от трансмисията.

Това поведение бива подтиснато допълнително в спортен режим, но се забелязва не толкова в ниските предавки, колкото между 4-та и 7-ма.

И до голяма степен ще предпочитате да карате Q60S в спортен режим. Окачването, дори в най-комфортната си найстройка е на моменти, безмилостно твърдо и нервно. На Sport + почти няма разлика.

Печалбата е шаси, което се усеща невероятно балансирано на пътя. На няколко пъти Q60S ни напомни на Alfa Romeo Giulia, а както се сещате, настройката на тази кола ни накара да ахнем.

Приликата идва от лекото поведение на колата, както и лесно достигащият се лимит. Шасито припка по повърхността като балерина, а острото управление изпраща предницата в различни посоки с лекота. 

Drive-By-Wire системата управлява предните колела с електромотор, като физическа връзка с волана няма. Разбира се, рейка съществува при аварийна нужда, но когато всички системи работят изправно, воланът е чисто и просто, контролер.

Системата работи добре, като най-голямата й особеност се усеща само при остри завои с висока скорост. В тези ситуации, воланът се втвърдява рязко, като разваля излюзията.

През останалото време обаче и без база за сравнение, много трудно ще разберете, че не си играете с хидравлично усилване. 

При по-високи скорости, пъргавите реакции на управлението правят Q60S невероятно повратлив. Колата се усеща като с четири завиващи колела, понеже при завой купето сякаш се завърта около оста си, точно под вашата седалка. 

Усещането вдъхва много доверие. При първоначално влизане в завой, задницата изтърва, но това презавиване бързо се превръща в лесно контролируемо недозавиване благодарение на AWD системата.

Както при Алфата, лесно губихме сцепление с предните колела, но при Q60S студеното време и летните гуми е възможно да са допринесли за по-игривото поведение.

Както и да го погледнем обаче, Японското купе е доста по-агресивно настроено от колкото очаквахме. Това се потвърждава и в интериора, където над 80км/ч шумът от гумите и въздуха са винаги забележими. 

Тази лека натрапчивост от външния свят се коригира лесно с прекрасната аудио система на BOSE. Тя разполага с 13 говорителя, и въпреки липсата на голям буфер, музиката се чува прекрасно!

Уредбата също така използва говорителите си за да синтезира спортния звук на мотора, когато сте в съответния режим.

Разликата е огромна, като в "тих" режим звукът от мотора е стандартен V6. Включите ли спортен режим обаче, Q60S започва да вие толкова убедително в интериора, че никой освен най-запалените, няма да разбере за илюзията.

Направи ни впечатление как този синтезиран звук не се смущаваше или размазваше, дори когато по същото време а надута и музика. 

За щастие, Японците са внедрили тайно подменю, което позволява тоталното изключване на звука, дори в спортен режим. Живеем в свободен свят все пак.

Най-интересният елемент в интериора са двата екрана наредени един върху друг. Визията им е уникална, въпреки, че на някои не им допада различието в дизайна им.

Горният екран има само две функции - да показва карта или всичко свързано с телефона ви ако сте установили връзка с такъв.

Екранът отдолу действа като главен команден център. Въпреки, че реагира веднагически на докосване, не можем да разберем защо е покрит с рефлективна пластмаса, която привлича стотици отпечатъци.

В същото време горното екранче, което се използва доста по-рядко и е с матово покритие, разполага с отделен контролер. 

Като цяло обаче, интериорът е сглобен с внимание и висококачествени материали, а особеностите са породени от напредничевото мислене на Японците, които са искали да създадат футуристичен кокпит.

Ако се вгледате достатъчно внимателно, ще забележите някои бутони и дръпки заимствани от Мерцедес, особено от новата C-Класа.

Но да се оплакваме, че в интериора на това Infiniti се намират части от Мерцедес, е като да недоволстваме, че гаджето ни леко прилича на Меган Фокс.

Задни седалки има. Теснички са, и главите на по-високите пасажери ще удрят на стъкло. Факт е обаче, че превозихме четирима възрастни мъже в сравнително добър комфорт. 

Единствено качването в тях е по-бавно, понеже всеки път трябва да изчакате електрическата предна седалка да ви направи място... а тя се придвижва със скоростта на земна плоча.

Голямото задно стъкло също така вкарва много светлина в интериора. 

Външният дизайн в повечето случаи е субективен. Като цяло агресията в дизайна е усилена до 11. Разбира се, всички светлини са LED, включително и дългите.

Виждаме линия на покрива, която ни напомня на GT-R. Двете характерни линии, които се смесват по около вратите си играят със светлината, а формите им успешно свързват предницата, която е агресивна и задницата, която е по-нежна и като цяло женствена.

Поради всички тези фактори,  в нашите очи това елегантно купе е насочено повече към по-младата дамска клиентела. Линиите са нежни, поведението е плавно, но в същото време, агресивно. 

Колата винаги е готова за спринт, като предлага повечето луксозни играчки и асистиращи системи на пазара.

С цена от почти 130,000лв за модела от снимките, Q60S се изправя директно срещу титанът на BMW, а именно 440i xDrive. 

Баварецът разполага с почти 100к.с. по-малко, но имиджа на емблемата е невероятно силен фактор.

Сравнено с него, Infiniti-то има също толкова добър интериор, игриво поведение и по-евтини индивидуални екстри. 

Возията е по-твърда от на Немеца, но при покупката на спортно купе, тя трябва да ви е най-малкия приоритет.

Като цяло, времето, което прекарахме с Q60S ни хареса. По равни пътища и с около 80км/ч, почти няма по-красив силует, който да видите в движение, особено в този син цвят.

Във всекидневието купето се справя блестящо с добра видимост дори и назад, приличен багажник и четири камери, които създават 360 градусов поглед на екрана.

Заедно с адаптивния темпомат и още хиляди системи предотвратяващи сблъсък, Q60S е спокойно кола за шофиране градско. 

По завоите обаче започва да се обажда нещо игриво, даже леко диво. За щастие това поведение може да се усети и при нормално шофиране, което превръща Q60S в една от малкото коли, които го правят успешно.

Завършваме това ревю, като не се наложи да споменем старите G-купета на Infiniti повече от веднъж. Това значи, че разликата между двете генерации е огромна и позитивна. 

Следим развитието на Infiniti с интерес!

За контакт с Infiniti България:

Тел: 02/ 492 8385

Е-mail: sales@infiniti.bg