„Форд Мотър Къмпани“ (на английски език: Ford Motor Company) е американска мултинационална корпорация, автомобилен производител, основана от Хенри Форд на 16 юни 1903 г., със седалище в Диърборн (предградие на Детройт), щата Мичиган.
Компанията произвежда известните марки на „Форд“ - „Линкълн“ и "Мъркюри", а също така притежава шведската автомобилна компания „Волво“, малък дял в японската „Мазда“. „Форд“ е бивш притежател и на други известни британски марки - „Ягуар“ и „Ленд Роувър“, които са продадени на индийската Tata Motors през март 2008 г. и „Астън Мартин“ през 2006 г.
Компанията е основана от Хенри Форд през 1903 г. и по замисъл е първо с предназначение да произвежда масови евтини автомобили. Първоначално това е моделът А, а през 1908 г. го сменя Т, кръстен от критиците "Желязната Лизи".
Успехът на автомобила е толкова голям, че постоянно разширяващото се предприятие на Форд не успява с поръчките. Във Ford Motor през 1913 г. за пръв път в света в производството е въведен методът на стандартизация и взаимозаменяне на частите, както и технологията на конвейера, което позволява за една година да се вдигне производителността на труда с 40-60 на сто. Едновременно заплатата на работниците и служителите нараства така, че превишава средната за промишлеността два пъти. В предприятията на компанията се въвежда и осемчасов работен ден.
Към средата на 1914 г. са произведени 500 хиляди от модела Т.
През 1923 г. всеки втори автомобил в САЩ е направен в заводите Ford. От 1922 г. компанията придобива марката Lincoln, управлението на която се възлага на Едсел Форд.
Авторитарният стил на управление на стария Форд прави предприятието му любима мишена на лявата преса. Отказът му да търпи профсъюзи в компанията си предизвиква множество конфликти. Заедно с това на американците им омръзва еднообразният модел Т. Напред се откъсват конкурентите от General Motors.
Форд отвръща с новия модел А, популярността на който все още отстъпва на тази на "Шевролетите" и "Бюйковете".
През 1920-1930 г. Ford Motor открива отделения в много страни по света. Великата депресия през 1929 г. рязко снижава продажбите. Два пъти пада работната заплата.
Сравнително удачна е производствената линия на Mercury, пусната през 1938 г. Компанията управлява Едсел Форд, но неговият авторитет не е сравним с този на баща му. В работата настъпва застой, който се оправя през времето на Втората световна война заради военните поръчки.
След краткото управление на Хенри Форд (Едсел умира през 1943 г., ръководството преминава в ръцете на Хенри Форд втори, който вдъхва нов живот на фирмата. Той ре-организира системата за набиране на персонала, използва в стратегията метода "мозъчен щурм", канейки в компанията група аналитици.
Пускането в серия на Ford Thunderbird през 1955 г. и на Mustang, станали сега класически, оправя финансовото положението. В Западна Германия през 1967 г. се пуска моделът Fiesta, който е добре посрещнат и от клиентите в цяла Европа.
От средата на 60-те години се произвежда Taurus. Купуването на Jaguar разширява гамата на производството. Тази марка по комфорт с нищо не напомня "Желязната Лизи". Компанията се отваря за нововъведения и иновации.
Известно е, че Ford Motor, въвела за пръв път в света конвейера, първа се отказва от него, тъй като съвременните работници с по-голямо отдаване извършват работа, в която могат да влагат творчество.
Във Франция Хенри Форд открива своя дейност през 1934 г. Кооперира се с Емил Матис и започва да произвежда Matford. След войната купува втора фабрика в Поаси и започва до август 1954 г. да произвежда модела Vedette, когато предприятието е продадено на Simca.
Първата си фабрика във Великобритания Форд открива през 1911 г. Моделът А се прави в Трафорд Парк, Манчестър. Следва Ford Y, а по-късно излизат Anglia и Prefect. След 1947 г. се пуска Pilot, приличащ на предвоенните американски коли. Много популярни са Consul и Zephir. Двата модела имат различни каросерии, но сходна конструкция. Моторите са четирицилиндрови. Появява се и моделът Zodiac.
Голям успех Ford UK има с Cortina, която се продава в серия от около милион бройки в периода 1962-1970 г. Това е британската версия на Taunus.
През 1964 г. в шоурумите вече е Corsair с мотор V4. Мощността е 72-88 к.с. Малко по-късно Escort има успеха на Anglia. Започва да се прави и Capri, който се проектира в Англия, но скоро започва да се произвежда и в Германия. Освен четирицилиндровите му мотори има и V6. Zephir и Zodiac се сменят през 1972 г. от Granada. Клиентите могат да избират автомобил с двигател V4 от 82 к.с. и два V6, съответно по 120 и 138 к.с.
Германският Ford се появява след 18 април 1925 г. Първоначално се произвежда моделът Т, а след това и А. През Втората световна война от фабриката излизат камиони за армията. След това започва да се пуска моделът Taunus, който търпи много модификации - 12 М, 17 М, 17 МРЗ, 17МР5.
няма информация
няма информация
Европейският Ford, пускал преди години моделите Taunus, Orion, Escort и Scorpio, днес залага на пазара на най-новите си модели. Това са Mondeo - трето поколение, малката Fiesta и Focus, от който е обявено второто поколение. Особено популярни са вановете Transit, които са разработени съвместно с американците и навършиха 40 години през 2005 г.
В Голямата тройка на американските производители сега Ford заема почетното второ място по обем на продажбите. През 2008 г. Форд продава дъщерните си компании Jaguar и Land Rover на индийската Tata Motors. През 2010 Форд продава и Volvo - новият собственик е китайската Geely Automobile. Официален вносител на Ford, заедно с принадлежащите му до скоро марки Jaguar, Volvo и Land Rover за България, е "Мото Пфое".
